valcanyon (Валентин Миленов)
782 1813
9 мая 2013 г., 23:19

Пред есента 

  Поэзия » Любовная
547 0 3

Нагазвам с тихи стъпки

в багрите на есента

и потапям сърцето си

в тишината мека

на угасващия ден и спомена за теб!

Усещам как изтича от сърцето ми

с есента, като догарящ въглен

спомена …

Тъй както утринна роса

под пестеливите лъчи

на есенното слънце.

Пътеки, утрини и залези,

спомени и тишина!

Невъзвратимо,

с болка се оглеждам

и слизам по наклоните надолу!

© Валентин Миленов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??