11 ago 2017, 22:56

Пред иконите 

  Poesía » Otra
561 3 5

 

Укротени са в мене просторите.

Вече нямам душата на скитник.

Моят полет е тук, пред иконите

и сърцето си тихо разпитвам…

Необятно е то, неочаквано,

па макар че го нося отколе,

има толкова много за казване

в самотата, когато се моля…

Носи свои неведоми истини,

свои знаци към вечните смисли

и ме връща назад до поискване

да докосна, което отписах;

да открия пътеки съм себе си,

без привичната чужда охота…

 

Ще пътувам навътре, в сърцето си,

да осмисля наново живота…

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??