Пред иконите
Укротени са в мене просторите.
Вече нямам душата на скитник.
Моят полет е тук, пред иконите
и сърцето си тихо разпитвам…
Необятно е то, неочаквано,
па макар че го нося отколе,
има толкова много за казване
в самотата, когато се моля…
Носи свои неведоми истини,
свои знаци към вечните смисли
и ме връща назад до поискване
да докосна, което отписах;
да открия пътеки съм себе си,
без привичната чужда охота…
Ще пътувам навътре, в сърцето си,
да осмисля наново живота…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени
