11.08.2017 г., 22:56 ч.

Пред иконите 

  Поезия » Друга
557 3 5

 

Укротени са в мене просторите.

Вече нямам душата на скитник.

Моят полет е тук, пред иконите

и сърцето си тихо разпитвам…

Необятно е то, неочаквано,

па макар че го нося отколе,

има толкова много за казване

в самотата, когато се моля…

Носи свои неведоми истини,

свои знаци към вечните смисли

и ме връща назад до поискване

да докосна, което отписах;

да открия пътеки съм себе си,

без привичната чужда охота…

 

Ще пътувам навътре, в сърцето си,

да осмисля наново живота…

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??