12 feb 2009, 17:59

Пред нас е богиня

980 0 6

              Пред нас е богиня

                     1999 г.

Звънете, камбани! Пред нас е богиня.

Вижте я колко е млада и щастлива сега!

Като че няма грижи за нея,

като че няма за нея тъга.

Богиньо, ти спечели нашата възхита

и целувките на двете ти ръце

с това, което върши без насита

за дом, съпруг, родители, деца.

С труда ти за науката и за школото -

спомни си само колко хора ти очовечи!

С работата ти за обществото -

къде не бяха твоите ръце и твоите очи.

Кажи ни,  мила, как  успя в годините,

след толкоз труд, грижи и тъга,

след толкова удари съдбовни

и след толкова вдовишка самота

да съхраниш таз капчица нежност

в сърцето си,

с която ни даряваш всички сега?

Замълчи! Не казвай! Ние знаем.

Така  е, защото си обичана

и знаеш, че никога няма да бъдеш сама.

Ехтете, камбани! В чест на Невенка.

Тя е родена на днешния ден.

А ние нека поклон и направим

и да и кажем:

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

             30 юни 1999 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно посвещение...топло и светло...
  • Преди 10 години, тези две стихотворения, обединени в едно-със заглавие "Честит рожден ден" прочетох пред една аудитория-колкото сте вие сега-10-12човека.Получих ръкоплескания и много мили поздрави, а "богинята" се разплака.С Вашите топли думи ме върнахте 10 години назад.Благодаря Ви!
  • Достойна любов, към достойна жена, голям поет, всичкото в едно прекрасно произведение.
    Една молба. Дайте знак за издадената книга и пътя към нея.
  • Поздрави!
  • Поздрав за посвещението!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...