Пред огледалото
Е, искаше да си сама.
Ще можеш ли
да се отърсиш от натрупаните грижи?
Измъчва ли те тази тишина,
която толкова отдавна искаше?
Ще можеш ли тъй бързо да забравиш
обидите, горчилката и злобата?
Ще можеш ли зад тебе да оставиш
и кармата, и злото, и прокобата?
Ще може ли росата от тревата
да върне блясъка на сухите ти устни?
А шепотът магичен на листата
в косите ти "обичам" да пошушне?
Не може. И не трябва.
Ти самичка
ще продължаваш дълго да се бориш
със себе си, със другите и с всичко,
което искаш в миналото да затвориш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мая Попова Todos los derechos reservados
