Пред огледалото
Е, искаше да си сама.
Ще можеш ли
да се отърсиш от натрупаните грижи?
Измъчва ли те тази тишина,
която толкова отдавна искаше?
Ще можеш ли тъй бързо да забравиш
обидите, горчилката и злобата?
Ще можеш ли зад тебе да оставиш
и кармата, и злото, и прокобата?
Ще може ли росата от тревата
да върне блясъка на сухите ти устни?
А шепотът магичен на листата
в косите ти "обичам" да пошушне?
Не може. И не трябва.
Ти самичка
ще продължаваш дълго да се бориш
със себе си, със другите и с всичко,
което искаш в миналото да затвориш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
