3 jul 2009, 23:01

Пред паметника на Стамболов

  Poesía » Civil
1.2K 1 16

Пред паметника на Стамболов

 

 

Стоя пред теб. И аз разполовен.

Стоя и продължително те гледам.

Не знам защо на две съм разделен

и хем те мразя, хем си ми потребен.

 

Апостол ли си, или си сатрап.

Объркваш ме, кажи какво да мисля.

Не се побираш в никакъв мащаб.

Бунтар си бил. И бунтопотушител.

 

България – свободна, бе завет,

преследващ и преследван мъченико.

България над всичко, бе обет.

Платен със смес от кръв и политика.

 

Бил си приятел... Бил си и палач,

на своите съратници, човече...

И “фоб”, и “фил”, но винаги водач,

на бъдещето българско обречен.

 

Какъвто и да си, поклон пред теб,

радетелю за българска държавност!

Ти си остана Българин заклет.

За българин и клетва – няма давност.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Калчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С почит и възхищение...
  • Да!!! Тази личност винаги е оставяла някакво странно чувство в мен! На моменти възхищение, на моменти възмущение, но никога, никога безразличие! Все още има българи, които ценят историята, силно се надявам...Много силно!!!
  • не знаеш по какъв начин ми въздействаш.. аз изпитвам същитите чувства към тази толкова противоречива личност, останала константна в едно : да бъде Българин!
    Благодаря ти за това стихотворение! Наистина!
  • Обичаме да скланяме глави,
    не пазим и завета на онез',
    които своите не скланяха, нали...
    ...ще стана камерунец май нощес.
  • Майсторски стих!
    Не си прощавам, непрочетеното...
    Позволи ми да наваксам Мастер!
    С Елишка и останалите!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...