Пред паметника на Стамболов
Пред паметника на Стамболов
Стоя пред теб. И аз разполовен.
Стоя и продължително те гледам.
Не знам защо на две съм разделен
и хем те мразя, хем си ми потребен.
Апостол ли си, или си сатрап.
Объркваш ме, кажи какво да мисля.
Не се побираш в никакъв мащаб.
Бунтар си бил. И бунтопотушител.
България – свободна, бе завет,
преследващ и преследван мъченико.
България над всичко, бе обет.
Платен със смес от кръв и политика.
Бил си приятел... Бил си и палач,
на своите съратници, човече...
И “фоб”, и “фил”, но винаги водач,
на бъдещето българско обречен.
Какъвто и да си, поклон пред теб,
радетелю за българска държавност!
Ти си остана Българин заклет.
За българин и клетва – няма давност.
© Александър Калчев All rights reserved.
