1 sept 2013, 11:31

Пред паметника в Сливница...

  Poesía » Civil
558 1 1

 

 

Пред паметника в Сливница...

                              

                       Българийо за тебе те умряха...

                                        Иван Вазов

 

Пред паметника в Сливница си мисля:

-Каква прокоба черна ни отвя,

че всичко скъпо днес се обезсмисля

във тази напоена с кръв Земя!...

 

Българийо, загинаха мърцина

безчет отважни твои синове

във името на Бог, Земя, Родина,

а днес дори без свои гробове...

 

Едно тегло ли гибелно отнесе

на Времето в зловещия бордей,

сега: страна на мутри и мутреси

един ли изнасилва те злодей!...

 

Поклонници на странни идеали,*

се кланят днес на Златния телец,

а в тяхните представи нереални-

любовник става даже и скопец!...

 

Земята ти остава незасята

и даже няма кой да събере

и саморасляците диви из полята,

и рибата във мъртвото дере...

 

Българийо, земя обрасла с тръни,

възпявана си като земен рай:

с реки и бистри езера бездънни,

а днес- дори от Бог забравен край!...

 

Българийо, изгубена родина

за своите съвременни чеда,

потърсили късмет и дом в чужбина

при други нрави, с друга свобода!...

 

И е въпрос на Време- в празна църква

да влезе кротко и запали свещ,

Последният в земятата ти замръкнал

и нямаш сили Майко да го спреш...

 

Българийо напразно те умряха,

безименните твои синове

и вият днес под запустели стряхи

бездомни кучета и ветрове!...

 

... Каква бе тая твоя Орисия,

че кой ли не дойде да те краде,

но тръгваш след поредния „месия”

и пак не питаш Майко: За къде?...

 

Коста Качев

                                           

*Преди години в анкета на БНТ за най-великия

Българин, Азис беше „класиран” преди Хан Аспарух!

После прочетох, че при подобна „класация” в Англия,

Лейди Даяна е преди Шекспир и ми стана особено

приятно... Значи „опростачването” е глобално!...

Да живее Фейсбук!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...