Sep 1, 2013, 11:31 AM

Пред паметника в Сливница...

  Poetry » Civic
552 1 1

 

 

Пред паметника в Сливница...

                              

                       Българийо за тебе те умряха...

                                        Иван Вазов

 

Пред паметника в Сливница си мисля:

-Каква прокоба черна ни отвя,

че всичко скъпо днес се обезсмисля

във тази напоена с кръв Земя!...

 

Българийо, загинаха мърцина

безчет отважни твои синове

във името на Бог, Земя, Родина,

а днес дори без свои гробове...

 

Едно тегло ли гибелно отнесе

на Времето в зловещия бордей,

сега: страна на мутри и мутреси

един ли изнасилва те злодей!...

 

Поклонници на странни идеали,*

се кланят днес на Златния телец,

а в тяхните представи нереални-

любовник става даже и скопец!...

 

Земята ти остава незасята

и даже няма кой да събере

и саморасляците диви из полята,

и рибата във мъртвото дере...

 

Българийо, земя обрасла с тръни,

възпявана си като земен рай:

с реки и бистри езера бездънни,

а днес- дори от Бог забравен край!...

 

Българийо, изгубена родина

за своите съвременни чеда,

потърсили късмет и дом в чужбина

при други нрави, с друга свобода!...

 

И е въпрос на Време- в празна църква

да влезе кротко и запали свещ,

Последният в земятата ти замръкнал

и нямаш сили Майко да го спреш...

 

Българийо напразно те умряха,

безименните твои синове

и вият днес под запустели стряхи

бездомни кучета и ветрове!...

 

... Каква бе тая твоя Орисия,

че кой ли не дойде да те краде,

но тръгваш след поредния „месия”

и пак не питаш Майко: За къде?...

 

Коста Качев

                                           

*Преди години в анкета на БНТ за най-великия

Българин, Азис беше „класиран” преди Хан Аспарух!

После прочетох, че при подобна „класация” в Англия,

Лейди Даяна е преди Шекспир и ми стана особено

приятно... Значи „опростачването” е глобално!...

Да живее Фейсбук!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Коста Качев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...