(Сезони много... Филмът е един! Не Го пропускай!)
Пред разкритие
Ех, Животе, гледам твоя филм –
толкова примамлив е за млади...
ала аз – нали съм остарял –
от лъжите вдигам барикади.
Провали се нашето прикритие –
на народ пишман капиталисти.
Фабулата сочеше развитие...
ала не предвиждаше статисти.
Кастингът – за шепа „актьори“,
журито – със тъмни очила.
Сам Едип яви се с аматьори –
майка им... България била!
В сивата мъгла изплува Джаро –
кръвожаден мафиотски бос.
„Блъди Мери“ пиел с шест комара,
вместо със един доматен сос.
Хапчета – пазар с потенциал –
„Уринал“, „червени пенсионери“,
простатитът цял света залял...
с опиума капитали мери.
С подпис на самия Торбалан,
в Долно-министерската земя,
заменили дюни на Луната...
с въздух в Тилилейската гора.
Стиснал досието си от страх,
седнал е изпят в пиано-бара,
Шмекер някакъв – агент играл...
и изсърбал топлата попара.
Куката – той стана генерал.
После и Централен председател!
Черно тото беше разиграл –
в „Еврофутбол“ имаше предател.
Калкулатор вместо с нано чип,
някой с очила модернизирал
в прототип – най-кьоравия тип,
който и по дух е емигрирал.
Косъма ли? Чалгата го скъса.
Тоя свят на него се крепеше.
Полумъртъв кълчеше трупа си,
приживе „поръчан“ още беше.
„Маркс“дуета – Призрака, Гробаря –
спряха да се скитат из Европа.
Станаха съседи на Оскара,
а идеите им... опя ги попа.
Ревналите джипове сноват
траурните ленти – магистрали,
Сритали народната кола
в пътища морално остаряли.
С песните моторни в пътен камък
блъсна се последният Гаврош.
Камъка ли?! Взеха го за замък...
Замък на безпътния разкош.
Може би очакваш „Хепи енд“?!
Няма тука опция такава.
Нивга не допускат прецедент,
автори на филми... за държава.
НЕ БЪДИ ЗРИТЕЛ – БЪДИ ТВОРЕЦ!
© Борис Борисов Todos los derechos reservados