Пред тебе е нощта
Пред тебе е нощта
Пред тебе е нощта и ти си много тъжна.
Аз тръгвам, ти объркано ме гледаш,
оставайки сама за кой ли вече път.
Аз знам защо мълчиш, защо си бледа.
За срещите ни кратки ти дълго се приготвяш
и идваш разцъфтяла и красива.
Не знаеш ли, любима, че има и раздяла,
че винаги с почуда я откриваш.
Току що беше утро и беше светлина.
Уж толкоз ослепително блестеше,
а сякаш беше миг, по-кратък от въздишка.
Не зная и наистина ли беше.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Белев Todos los derechos reservados
