Пред тебе е нощта
Пред тебе е нощта и ти си много тъжна.
Аз тръгвам, ти объркано ме гледаш,
оставайки сама за кой ли вече път.
Аз знам защо мълчиш, защо си бледа.
За срещите ни кратки ти дълго се приготвяш
и идваш разцъфтяла и красива.
Не знаеш ли, любима, че има и раздяла,
че винаги с почуда я откриваш.
Току що беше утро и беше светлина.
Уж толкоз ослепително блестеше,
а сякаш беше миг, по-кратък от въздишка.
Не зная и наистина ли беше.
© Георги Белев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
