Пред тебе е нощта

Пред тебе е нощта и ти си много тъжна.

Аз тръгвам, ти объркано ме гледаш,

оставайки сама за кой ли вече път.

Аз знам защо мълчиш, защо си бледа.

За срещите ни кратки ти дълго се приготвяш

и идваш разцъфтяла и красива.

Не знаеш ли, любима, че има и раздяла,

че винаги с почуда я откриваш.

Току що беше утро и беше светлина.

Уж толкоз ослепително блестеше,

а сякаш беше миг, по-кратък от въздишка.

Не зная и наистина ли беше.