ПРЕД  ВРАТИТЕ  НА  АПОКАЛИПСИСА

И ето вие сте като немирни деца.

Нахалството ви с търпимост ще оборвам.

Но ще изпратя моя меч върху пророка ви, когато преминете границата

на вашата собствена сигурност.

И няма думи, нито сълзи, ни сополи

да трогнат моето сърце,

защото толкоз разум, толкоз мисъл

аз вложих в вас – моята творба.

А моята намеса е с невидима за вас ръка.

Вашите планове, градежи

по-бързо ще рушите

отколкото градите.

И тръни вместо сочен злак ще никнат,

защото сте посяли умишлено греха.

Слушай старото послание

на старите Учители,

които при вас бяха пращани.

Чрез тях ще чуете моите слова

и ще си спомните за тях, когато

истината блесне гола,

но ще сте унищожили инструментите

за ремонтиране на вашия дом – Земята.

Ще се погубите като други преди вас.

Не може, мотивирани от алчност,

да раздавате блага.

Не може от себелюбие

на другите любов да давате.

Не може вашият успех да бъде,

когато от успехите

на другите

крадете.