valia_26 (Валерия Иванова)
78 1139
5 dic 2005, 22:07

ПРЕДАДЕНА 

  Poesía
955 0 6
Още помня  дъждовният ден,
когато те  изпращах на гарата,
заминаваше ти на гурбет...
и тежка ни беше раздялата,
прегръщаше силно ту сина си,ту мен,
и плакахме много и двамата.
Често пишеше от там писма,
а аз четях ги със наслада,
бяха изпълнени с нежни слова
и ме изпълваха цяла.
Мина време...писмата идваха рядко,
и по думите усещах те някак студен,
незнаех тогава каква е причината,
но  съмнение някакво промъкна се в мен.
Не след дълго всичко стана ми ясно...
в едно от писмата ти сам си призна,
разбрах че за нас няма в сърцето ти място,
намерил си там друга жена.
За теб аз и синът ни бяхме излишни,
зачеркна ни от живота си с лека ръка,
но нека те съди "Всевишния",
аз мога само да се примиря.
Очи които не се виждат се забравят...
има такава приказка една,
но които истински да любят знаят...
 не предават нивга любовта!

© Валерия Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • изживяла ли си го или не си бъди честнал всеки от нас има тъмно минало ще ти разкажа и за моето.....някой път
  • Много е силно! Браво!
  • Много силно и истинско звучи!Поздравления и от мен!
  • Благодаря ви!!!Слава богу не съм го изпитала,но се радвам че така изглежда,значи бая съм се вживяла в пресъздаването
  • ох...любов,любов...
    но все пак добре казано,бравос
  • "..но които истински да любят знаят...
    не предават нивга любовта!"
    Много е .. как да кава,истинско и сякаш
    испитано..Но не се отчайвай,живота
    продължава
Propuestas
: ??:??