15 feb 2007, 14:57

Предадена фантазия

  Poesía
957 0 1

Предадена фантазия

 

Няма те, къде си?

Уплаши се от мен или от невъзможното?

Липсваш ми, не знам кой си.

Мой мираж ли си?

Тъга по теб, мечта несбъдната!

Магията защо ти скри си?

Любовта остана пак излъгана...!

Не е лъжа, помисли си.

Копнежът дава ни крила.

Илюзия за мен оставаш си!

Болката в мен отново е сама.

Твоя съм, повярвай си,

дори да не срещнем любовен кът.

Страстта може би обясняваш си,

спъна се в житейски кръстопът.

На самотата мисълта оставяш си,

но знай отдавам на нея моята душа.

дори да не подадеш ръката си,

за мен ще бъдеш предадена фантазия...

 

М.                                                                          07.11.2006 г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Малина Арнаудова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиви думи използваш, но ако трябва да бъда честен, нещо със самата конструкция на стихът не ми звучи добре, и както ти казах това "си" в края на повечето редове ме дразни, лична мен. Ама аз какво ли разбирам, я ми кажи да си гледам работата и дерзай напред защото имаш талант, е в това поне съм сигурен!!! Фелис

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...