Предадох се
Сама притихнала в снега лежа,
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.
И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.
Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.
Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.
И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.
Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.
Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Жанет Бенчетрит Todos los derechos reservados
