Ledena (Жанет Бенчетрит)
6 9
22 февр. 2008 г., 10:42

Предадох се 

  Поэзия
902 0 4
Сама притихнала в снега лежа,
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!


Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.


И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.


Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.


Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!

© Жанет Бенчетрит Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??