Предадох се
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.
И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.
Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.
Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанет Бенчетрит Все права защищены