Предадох се
Сама притихнала в снега лежа,
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.
И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.
Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.
Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!
а сетивата ми от болка се изострят,
бях тръгнала да бягам след една лъжа,
до никъде не стигнах, грохнах!
Ръцете ми изтръпнали са от студа,
протегнати напред към нищото,
снежинките в косата ми летят,
отрупват с плач за тебе мислите.
И роклята избрана със вълнение за теб,
измачкана по тялото ми лепне,
тя трябваше да е запомнена с любов,
от зимната ми среща с тебе.
Виелиците правят пируети остри
и блъскат ме със ледена усмивка,
устата бледа шепне вопли,
последни някак си умиращи в молитва.
Паднала стоя в снега крещящ,
от неговата сила аз се вледенявам,
по бузата се стича заскрежената сълза,
умираща във пустошта без думи се предавам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жанет Бенчетрит Всички права запазени
