25 ene 2013, 20:08

Предателство! 

  Poesía » De amor
527 0 1

Колко трудности

с теб преодолях.

Вярвах, че верен

до гроб ще ми

останеш ти.


Но ето, дните

отминават.

Нощите болят.

А ти не се

извиняваш,

мълчаливо закъсняваш.

В неведение в

тъмнината ме оставяш.


А в твоите

красиви кафяви

очи виждам

чужди устни, уви.

Устни на жена,

копнееща да

спи до теб сега.


Болката от

предателството боли.

Но по-добре ела

и ми го сподели!

 

© Надя Донкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??