Колко трудности
с теб преодолях.
Вярвах, че верен
до гроб ще ми
останеш ти.
Но ето, дните
отминават.
Нощите болят.
А ти не се
извиняваш,
мълчаливо закъсняваш.
В неведение в
тъмнината ме оставяш.
А в твоите
красиви кафяви
очи виждам
чужди устни, уви.
Устни на жена,
копнееща да
спи до теб сега.
Болката от
предателството боли.
Но по-добре ела
и ми го сподели!
© Надя Донкова Всички права запазени