Jan 25, 2013, 8:08 PM

Предателство!

  Poetry » Love
717 0 1

Колко трудности

с теб преодолях.

Вярвах, че верен

до гроб ще ми

останеш ти.


Но ето, дните

отминават.

Нощите болят.

А ти не се

извиняваш,

мълчаливо закъсняваш.

В неведение в

тъмнината ме оставяш.


А в твоите

красиви кафяви

очи виждам

чужди устни, уви.

Устни на жена,

копнееща да

спи до теб сега.


Болката от

предателството боли.

Но по-добре ела

и ми го сподели!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...