Jan 25, 2013, 8:08 PM

Предателство! 

  Poetry » Love
523 0 1

Колко трудности

с теб преодолях.

Вярвах, че верен

до гроб ще ми

останеш ти.


Но ето, дните

отминават.

Нощите болят.

А ти не се

извиняваш,

мълчаливо закъсняваш.

В неведение в

тъмнината ме оставяш.


А в твоите

красиви кафяви

очи виждам

чужди устни, уви.

Устни на жена,

копнееща да

спи до теб сега.


Болката от

предателството боли.

Но по-добре ела

и ми го сподели!

 

© Надя Донкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??