21 jul 2006, 19:56

Предателство

  Poesía
1.8K 0 2

Не, не, още не мога да повярвам,

за бога, как предаде ме, сега зле прекарвам.

Влезе ти в живота ми със гръм и трясък,

даде му нов тласък.

И после какво стана -

в живота ми ад настана.

Дойде, плени ме, покори ме,

а после без срам разори ме.

Ах, ти, клетнице проклета,

направи ти съдбата ми клета.

Ти живота ми във ад превърна,

чак ми иде да повърна.

Аз нямам нищо вече,

мойта вяра в любовта ти отнесе я далече.

Вече съм като плюшено мече,

вече човече без душа.

Ти изкорми ми душата,

изкорми я горката.

Няма смисъл вече да живея,

направо ще полудея.

В чудовище ме ти превърна,

иде ми се да повърна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ти живота ми във ад превърна
    чак ми иде да повърна.

    В чудовище ме ти превърна,
    иде ми се да повърна

    Голямо повръщане се задава
    Не знам, аз съм объркана - иронично и комично ли разглеждаш нещата тук или си напълно сериозен ... не знам.
  • Георги, има още какво да се желае от стиховете. Освен това имаш доста правописни грешки. Оправи ги.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...