Предателят в мен
Не ми е отреден божествен трон -
живея ден за ден, човек съм просто,
но по неписан никъде закон,
съпътстват ме дванадесет апостоли.
Посланици на мир и красота,
носители на вяра в светло чудо,
които да ми будят радостта.
Разбира се, един от тях е Юда.
Обесил се е? Не, той в мен е жив,
готов във всеки миг за изненада.
Отдавна е привикнал да е крив
и никак от съдбата си не страда.
Предава ме - това му е в кръвта
(предателят, такъв е по природа).
Наричах го с най-черни имена -
подлец окаян, жив вандал, негодник...
Накрая го нарекох и... сърце
(друг няма срещу мен да се изправи),
а той доволно пляска си с ръце
и нагло ми се хили, до забрава.
Библейският разкая се и с плач
в света на сенки бързо се пренесе.
А моят Юда - скитник в мътен здрач,
се смее. Хич не мисли да се беси.
Не го осъдих. Май, че му простих -
така законът древен повелява.
Помилвах го, предателството скрих
и избора свободен му оставих.
Защо ли!? Не защото е герой.
(Нима да си различен е награда!?)
Дванадесет са. Да, но само той
се осмели. И само мен предаде...
© Вики Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Въвеждаш ме в свят с други измерения, Вики...
-
Сърце, сърце - вселена си събрала
от вътрешния свят добро и зло.
С възхищение ръкопляскам, Вики! -
предателят, такъв е по природа
=================
Накрая го нарекох и... сърце
Ха такааа - сърцето, да му се не види, било предател по природа!
Поздрав, Вики, за отново чудесния стих! -
Дълбока филосовия има в творбата ти,Вики!Води до размисал и преоценка за Юда, който е във всеки индивид!Интересно сравнението на Йдяа със
сърцето!То е истинският предател във нас.Харесах и оценявам творбата
ти по достйнствата, които има.Поздравление!! -
Прочетох го няколко пъти!
Философска дълбочина, повод за лични размисли!
Невероятен е! -
Боже, как пишеш само!!!! Невероятна си, Вики, Бог да те поживи!
-
Наричах го с най-черни имена-
подлец окаян, жив вандал, негодник...
Накрая го нарекох и... сърце"
Сърцето най предава! Харесах! -
Теза. Антитеза...
Един мой познат, малко цапнат в устата, спомена нещо, което макар и без претенции за изчерпателността, заложена в това стихотворение, се доближаваше мъничко по смисъл.
В цитадела, наречена "така е прието"
имам съюзник, предвкусващ разплата;
Към тебе - разголвана, тръпна - сърцето ти
накрая само ще открехне вратата.
За предателствата на ума, знаем - там е истинският Юда. Сърдечните предателства обаче, почти винаги са начало на онова хубавкото, как му викаха... А, да - Либофф!
-
Добър вечер, Вики!
Във всеки един от нас живее по един Юда.Може би по-точно се пре -
въплъщаваме в неговия образ.Аз мисля, че всъщност ние се клонираме временно и ни е напълно ясно кой е предателят.
Такава е човешката природа за съжаление.
Творбата ти е много дълбоко философска и кара читателя да се замисли. Поздравление за нея и лека нощ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
