1 ene 2013, 12:32  

Предчувствие 

  Poesía » Otra
931 0 17
Роден на оня край на времето,
на оня край на песента.
От светлината на Вселената
и тъмнината на бита.
Очите бях, които виждаха,
сърце, което бе добро.
Душата си дарих, не ризата.
Сега какво? Сега какво?
Заспи, мой разуме, заспи.
На дъното на тъмното.
Неутешен. И утре ден,
но не за мен. Но не за мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??