Роден на оня край на времето,
на оня край на песента.
От светлината на Вселената
и тъмнината на бита.
Очите бях, които виждаха,
сърце, което бе добро.
Душата си дарих, не ризата.
Сега какво? Сега какво?
Заспи, мой разуме, заспи.
На дъното на тъмното.
Неутешен. И утре ден,
но не за мен. Но не за мен.
© Райчо Русев Всички права запазени
"Сега какво?"
Ами и сега и после и преди - Бог на теб, ти на другите.
Избран си
Пак го казвам - уникат си!