Предчувствие

Poesía » Versos blancos

790 0 1

Притихвам като сънена гора.

В косите ми изстинали полека вятърът се сгушва.

Уморена към нощта пристъпям.

Унасям се. Дочувам нежен шепот.

Край мен танцуват есенни листя.

Предчувствие в съня ми ме обзема.

Къде ще свърши приказката?

Далече си от мен сега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Mystery (Диляна)

Има го чувстото, красиво е. Само думата "приказката" излиза от ритъма според мен

2011-08-08T08:35:57+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0