Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа.
В черупките на мъртвото пространство -
между вълна и бряг, недоизказани
потъват разноликите очаквания.
Умира лятото. И жегата във въздуха
разстила се под сенките на птиците.
Превръща във посоки за пътуване
жигосващите погледи в зениците. ...