Предчувствие за есенна немилост...
Умира лятото. В очите на цветята -
задъхана молитва за дъждовност.
А слънцето е все така с превратно
разбиране за топла безгреховност.
Умира лятото. Във стъпките по плажа.
В черупките на мъртвото пространство -
между вълна и бряг, недоизказани
потъват разноликите очаквания.
Умира лятото. И жегата във въздуха
разстила се под сенките на птиците.
Превръща във посоки за пътуване
жигосващите погледи в зениците.
Умира лятото. И някак неусетно
нахлува суховей във отношенията.
Мълчание, безкрайно преднамерено,
подготвя срещата със неизбежното.
А още не вали. И е горещо. Стенещо.
А лятото умира от обидата. Отива си.
Размахва най-нахално във небето си
предчувствие за есенна немилост...
© Дочка Василева All rights reserved.
