Предчувствие за тишина
В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога…
Напомняше прегръдка на река,
понесла свойта необятност към октомври…
Поръчвам си коктейл със повече тъга…
Навивам бавно кичур от следобеда.
Със всяка глътка - повод си намирам -
безкористно да замълча.
Да помълча до края на сезоните…
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Чернев Todos los derechos reservados
