Предчувствие за тишина
В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога…
Напомняше прегръдка на река,
понесла свойта необятност към октомври…
Поръчвам си коктейл със повече тъга…
Навивам бавно кичур от следобеда.
Със всяка глътка - повод си намирам -
безкористно да замълча.
Да помълча до края на сезоните…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Чернев Все права защищены
