В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога…
Напомняше прегръдка на река,
понесла свойта необятност към октомври…
Поръчвам си коктейл със повече тъга…
Навивам бавно кичур от следобеда.
Със всяка глътка - повод си намирам -
безкористно да замълча.
Да помълча до края на сезоните…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Привет!