В разплетените плитки на следобеда
поръчвам си коктейл „Тъга”…
Но той вървял с безмълвни устни,
далечни като хоризонта…
Познавах шепота им някога…
Напомняше прегръдка на река,
понесла свойта необятност към октомври…
Поръчвам си коктейл със повече тъга…
Навивам бавно кичур от следобеда.
Със всяка глътка - повод си намирам -
безкористно да замълча.
Да помълча до края на сезоните…
© Красимир Чернев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
