28 nov 2019, 9:08  

Предчувствие за зима

  Poesía
1.5K 9 16

Декември вече чука на вратата

и още само миг  ще я отвори

отдавна изпреварен от мъглата,

полегнала по селските стобори.

 

Добитъкът в обора ще преживя

най-вкусните си хапки късно лято.

По клоните листата ще умират,

без птици ще заглъхнат и гнездата...

 

Със студ и зимата ще дойде сетне

във съпровод на бели ескадрони,

на есента във трона тя ще седне,

снежинки ще обкичат всички клони.

 

Животът в бяло пак ще продължава,

къщурките лулите ще запалят,

димът нагоре ще се възвисява

и сняг ще пада бавно на парцали...

 

Да можеше и пухкав сняг в душите

да скрие някак тежките ни  рани -

да светне  бодро пламъче в очите

и болките лош спомен да останат!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Елке!...Поздрави и на теб!...
  • По-добре да забравим болките! Животът продължава в бяло....до пролетта! Поздравления!
  • Пепи, Силвия, Валя, радвам се да ви видя отново на страничката си, приятели!...
  • Да можеше и пухкав сняг в душите
    да скрие някак тежките ни рани -

    Край нас има красота навсякъде, а допускаме кал в душите си.
  • Великолепие!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...