28.11.2019 г., 9:08  

Предчувствие за зима

1.5K 9 16

Декември вече чука на вратата

и още само миг  ще я отвори

отдавна изпреварен от мъглата,

полегнала по селските стобори.

 

Добитъкът в обора ще преживя

най-вкусните си хапки късно лято.

По клоните листата ще умират,

без птици ще заглъхнат и гнездата...

 

Със студ и зимата ще дойде сетне

във съпровод на бели ескадрони,

на есента във трона тя ще седне,

снежинки ще обкичат всички клони.

 

Животът в бяло пак ще продължава,

къщурките лулите ще запалят,

димът нагоре ще се възвисява

и сняг ще пада бавно на парцали...

 

Да можеше и пухкав сняг в душите

да скрие някак тежките ни  рани -

да светне  бодро пламъче в очите

и болките лош спомен да останат!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Елке!...Поздрави и на теб!...
  • По-добре да забравим болките! Животът продължава в бяло....до пролетта! Поздравления!
  • Пепи, Силвия, Валя, радвам се да ви видя отново на страничката си, приятели!...
  • Да можеше и пухкав сняг в душите
    да скрие някак тежките ни рани -

    Край нас има красота навсякъде, а допускаме кал в душите си.
  • Великолепие!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...