28.11.2019 г., 9:08  

Предчувствие за зима

1.5K 9 16

Декември вече чука на вратата

и още само миг  ще я отвори

отдавна изпреварен от мъглата,

полегнала по селските стобори.

 

Добитъкът в обора ще преживя

най-вкусните си хапки късно лято.

По клоните листата ще умират,

без птици ще заглъхнат и гнездата...

 

Със студ и зимата ще дойде сетне

във съпровод на бели ескадрони,

на есента във трона тя ще седне,

снежинки ще обкичат всички клони.

 

Животът в бяло пак ще продължава,

къщурките лулите ще запалят,

димът нагоре ще се възвисява

и сняг ще пада бавно на парцали...

 

Да можеше и пухкав сняг в душите

да скрие някак тежките ни  рани -

да светне  бодро пламъче в очите

и болките лош спомен да останат!...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Елке!...Поздрави и на теб!...
  • По-добре да забравим болките! Животът продължава в бяло....до пролетта! Поздравления!
  • Пепи, Силвия, Валя, радвам се да ви видя отново на страничката си, приятели!...
  • Да можеше и пухкав сняг в душите
    да скрие някак тежките ни рани -

    Край нас има красота навсякъде, а допускаме кал в душите си.
  • Великолепие!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....