12 sept 2007, 22:30

Преди

  Poesía
626 0 1

Сещаш ли се за дългите лятни нощи?!...
Как ние двама лежахме на горещия пясък и гледахме звездите...
Сещаш ли се, когато нямаше никой друг освен нас двамата?!...
Всяка една мечта беше сбъдната...
Всичко беше като в сън...
А този сън беше далеко от живата реалност...
Кадето всичко беше жестоко...
Но дойде и деня, в който нашият сън свирши...
И двамата тръгнахме в две различни посоки...

А след това сълза след сълза...
И един погубен живот...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...