21 dic 2010, 14:36

Преди

  Poesía
1.1K 0 3

Преди да пиша, само ще говоря.
Преди да заговоря, ще мълча.
Ще бъда сал сред скъпите си хора
и само през сърцата ще лича.

Преди да помня, много и забравих.
Преди да го забравя, забраних
да бъда ключ за полудели брави
и после и стиха си опростих.

Преди да мисля, само се усещах.
Преди да се усещам, се открих -
човек, дошъл на първата ми среща,
в очите му душата си измих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и изключиелно логично и смислено. Жалко, че хората, дали тези ниски оценки не са вникнали в прекрасния стих!
  • Хареса ми - първият стих е като камбана!
  • страшно ми хареса...
    Браво, Милена!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...