Безброй мъже се казват като теб,
преди да се обърнат ненадейно.
Преди очите им безжизнени и те,
да ме погледнат най-обикновено.
Безброй мъже, приличаха на теб,
помахвайки ми зад стъклото тъжно,
преди ръцете им, преди и те...
да се затворят в своята окръжност.
Навън преди да мръкне изведнъж,
и да изпусна автобуса ранен.
Преди лицето ти във онзи дъжд,
да се смали и в капка да остане...