5 jun 2006, 23:30

Преди 

  Poesía
636 0 7

Преди

 

Преди да паднат небесата отгоре ми,

и преди да се изгоря в звездите,

преди да се скова от студ,

и да ми се разранят от тръни петите,

бях съвършено друга.

Божествата се препънаха в себе си,

сбъркаха ми всичките копнежи,

направиха ме цялата във белези,

безсрамно ми изядоха стремежите.

И какво, по дяволите, да ги правя

душата си и малкото сърце?!

Те нямат никой да ги хване здраво

и нагоре да ги пренесе.

Пейте сега, мои духове,

на всички погубени мои лица.

Само, че всички вече са глухи

и вече няма дори божества.

© Адриана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесва ми!
  • Хей Виктория, всеки който пише има собствен стил и начин на изразяване, би трябвало да го знаеш. Моля те, като не ти харесват стиховетв на Анито просто не ги чети, вместо да правиш тъпи коментари.
    Стила й е прекрасен, изразяването също.Това, че не разбираш за какво става въпрос не значи, че в изразяването е проблема...
    Айде стига съм ти се карала, мисля (и се надявам), че разбра...
  • Хей познавам я, познавам я!!!
  • Здравей, Адриана!!! И добре дошла!!!
    Поздравявам те за чудесното стихче!!!
  • Прелестно е!
    Приказна поезия!
  • Много дух и сила си вложила тук.Има голям заряд,но послушай Виктория.Поздрав!
  • много ядосано, но хубаво.. Обаче поработи над стила и изразяването, ти си знаеш как. Поздрав!
Propuestas
: ??:??