Jun 5, 2006, 11:30 PM

Преди

  Poetry
807 0 7

Преди

 

Преди да паднат небесата отгоре ми,

и преди да се изгоря в звездите,

преди да се скова от студ,

и да ми се разранят от тръни петите,

бях съвършено друга.

Божествата се препънаха в себе си,

сбъркаха ми всичките копнежи,

направиха ме цялата във белези,

безсрамно ми изядоха стремежите.

И какво, по дяволите, да ги правя

душата си и малкото сърце?!

Те нямат никой да ги хване здраво

и нагоре да ги пренесе.

Пейте сега, мои духове,

на всички погубени мои лица.

Само, че всички вече са глухи

и вече няма дори божества.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Адриана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми!
  • Хей Виктория, всеки който пише има собствен стил и начин на изразяване, би трябвало да го знаеш. Моля те, като не ти харесват стиховетв на Анито просто не ги чети, вместо да правиш тъпи коментари.
    Стила й е прекрасен, изразяването също.Това, че не разбираш за какво става въпрос не значи, че в изразяването е проблема...
    Айде стига съм ти се карала, мисля (и се надявам), че разбра...
  • Хей познавам я, познавам я!!!
  • Здравей, Адриана!!! И добре дошла!!!
    Поздравявам те за чудесното стихче!!!
  • Прелестно е!
    Приказна поезия!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...