danda (Даниела)
358 1120
20 ago 2013, 20:38

Преди антракта 

  Poesía » Otra
532 0 5

Животът ми до глупост взе да преиграва

във второ действие, преди антракта.

Запазил ми е място в ложата, отляво –

по-лесно да ме стреля с реплики апартни.

 

Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат

сладникавите монолози от аванса.

Искам си до грош годините похарчени,

в които бях излъган зрител, даже не миманс.

 

Клишета все: безброй сълзи, любов,  раздели,

крещи, взривява жили, лее пот...

И Господ казват си почивал, във неделя,

но ти и в сънищата ми не мигна, щур живот.

 

Защо изобщо ти се вързах да те гледам.

Не струваш. Не понасяш удари. Ридаеш.

Театър на абсурда? Не. Безвкусица поредна.

Във второ действие животът ме играе...

 

Преди да смея да завърша този стих,

бездарникът отново се развихри. В нова драма.

На сцената излизам, ей, побъркан, стар лаик, 

да видим кой е по-добър актьор от двама ни.

 

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??