Преди антракта
Животът ми до глупост взе да преиграва
във второ действие, преди антракта.
Запазил ми е място в ложата, отляво –
по-лесно да ме стреля с реплики апартни.
Халтура. Самодейност. Вече ми нагарчат
сладникавите монолози от аванса.
Искам си до грош годините похарчени,
в които бях излъган зрител, даже не миманс.
Клишета все: безброй сълзи, любов, раздели,
крещи, взривява жили, лее пот...
И Господ казват си почивал, във неделя,
но ти и в сънищата ми не мигна, щур живот.
Защо изобщо ти се вързах да те гледам.
Не струваш. Не понасяш удари. Ридаеш.
Театър на абсурда? Не. Безвкусица поредна.
Във второ действие животът ме играе...
Преди да смея да завърша този стих,
бездарникът отново се развихри. В нова драма.
На сцената излизам, ей, побъркан, стар лаик,
да видим кой е по-добър актьор от двама ни.
© Даниела All rights reserved.
