4 jun 2025, 22:09

Преди буря

  Poesía
243 1 0


Небето като призрак се намръщи.
Лъвът е окончателно в решетката.
С кокоша кръв намазаха ни къщите.
Жертвите са губещи в рулетката.

Мазни обещания се леят
от тия, дето виждат перспектива.
В кервана няма кучета да лаят.
Нормално е да няма и не бива...

Светът купува новите си роби.
Обречените чакат си съдбата.
Сълзите са невиждани порои,
но нямат нищо общо със реката...

Решено е! Не спорят зверовете.
Лъвът не бива вече да се шири.
Народе, плюй си на ръцете -
от тях са историческите дири...

Как се богатей сред богаташи?
Въпросът риторичен е нарочно.
Делим се все на наши и на ваши,
а всъщност в лабиринт сме на порочност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...