Jun 4, 2025, 10:09 PM

Преди буря

  Poetry
244 1 0


Небето като призрак се намръщи.
Лъвът е окончателно в решетката.
С кокоша кръв намазаха ни къщите.
Жертвите са губещи в рулетката.

Мазни обещания се леят
от тия, дето виждат перспектива.
В кервана няма кучета да лаят.
Нормално е да няма и не бива...

Светът купува новите си роби.
Обречените чакат си съдбата.
Сълзите са невиждани порои,
но нямат нищо общо със реката...

Решено е! Не спорят зверовете.
Лъвът не бива вече да се шири.
Народе, плюй си на ръцете -
от тях са историческите дири...

Как се богатей сред богаташи?
Въпросът риторичен е нарочно.
Делим се все на наши и на ваши,
а всъщност в лабиринт сме на порочност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...