Преди буря
Небето като призрак се намръщи.
Лъвът е окончателно в решетката.
С кокоша кръв намазаха ни къщите.
Жертвите са губещи в рулетката.
Мазни обещания се леят
от тия, дето виждат перспектива.
В кервана няма кучета да лаят.
Нормално е да няма и не бива...
Светът купува новите си роби.
Обречените чакат си съдбата.
Сълзите са невиждани порои,
но нямат нищо общо със реката...
Решено е! Не спорят зверовете.
Лъвът не бива вече да се шири.
Народе, плюй си на ръцете -
от тях са историческите дири...
Как се богатей сред богаташи?
Въпросът риторичен е нарочно.
Делим се все на наши и на ваши,
а всъщност в лабиринт сме на порочност.
© Валентин Йорданов All rights reserved.