22 jul 2013, 13:22  

Преди да дойда

874 0 8

Преди да дойда, аз ще си отида!...

Зад грешката ти  моли се вина...

Ще мислиш,  че съм малка речна мида

в ресниците на бурната вълна...

 

Преди да дойда, в миг ще те потърся,

ще разбереш,  че телефонът е звънял...

Ще виждаш мен на слънцето зад пръстена -

на изгрева щастливия финал...

 

Преди да дойда пак ще се усмихна,

нашепвайки едва дочуто стих...

Една молба от твоите зеници

и всичко непростимо ти простих!...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво,Елена!
  • Красив изказ...стих като миг!!!
  • Сърдечни благодарности на всички!
  • Когато сърцето е взело решение...
    отстоявай го - каквото и да е то,
    за да уважиш себе си и своите чувства!!!
    А що се отнася до прошката...
    "Човешко е да се греши,
    Божествено е да се прощава"!!! Поздрави!!!
  • Няма непростимо, когато обичаш. Харесах!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...