Helius
77 el resultado
Там, където синчецът заспива
и тревата за слънцето стене,
аз без тебе полека унивам
ти полека се губиш без мене.
Там, където небето е истина, ...
  588 
Поспри за миг, че още те обичам.
За мъничко в сърцето надникни.
Безкористна любов не се отрича,
дори когато въздухът заспи.
Поспри за миг, когато се смрачава. ...
  1345 
Приличах на самотна песен,
вечерен звън сред тишина,
листо стаило дъх на есен,
само кокиче – там – в снега.
Искра, поела поглед звезден, ...
  506 
Когато телеграфните агенции
разказват ни за атомни войни
и всеки има някакви претенции –
създава се капан за мъртъвци!
Кой иска да срази едно човечество, ...
  562 
Не трепват клони от тополите,
не свиват птиците гнезда,
не се усмихват вече хората,
а дните стапят се в числа.
Стареят тихо само думите – ...
  451 
Всяка птица прегръща небето,
сякаш в облака търси гнездо.
От земята, стаила в сърцето
роден дом като младо дърво.
На крилете ѝ вятър свободен ...
  480 
Моя София
Светлината се спуска и ето
пак денят се усмихва така,
сякаш облаци в бели пътеки
се потапят в море – доброта! ...
  632 
Сън
Сънувах те! Стоиш пред мен –
на прага ми – с усмихнати цветя.
Денят бе влюбен и смутен,
прекланящ се пред вечерта… ...
  1429 
След чудесата
Ще блесне пак нощта на чудесата,
луната ще ни спуска тънки мрежи,
звездите ще надничат зад тъмата,
в душите ще огряват къс надежда! ...
  658 
Космос
Сърцето има своята планета,
дори и спътник има – любовта.
Но тя е скрита вътре във човека
под формата на мъничка душа! ...
  639 
Нашето време
Денят показа
бялото си платно на художника.
Залезът дорисува картината.
Сънят приключи детайлите. ...
  462 
Аз, душата от България
Недей, не трябва! Не е дошло времето! Всички сякаш ми крещяха и може би си мислеха, че могат да променят нещо… Случи се толкова бързо. Трябваше да се родя! Исках! Сега и точно в България! И тръгнах, поех по пътя към Земята, където една малка страна не спираше да ме радва и уди ...
  693 
Българийо, пред тебе коленича -
прашинка от вселената, душа,
прекланям се пред твоето величие,
пред сила, пред борба и красота!
Във тебе обожавам планините, ...
  503 
Душата остава зад предела на времето –
броеница от съдби и участия.
И някъде там, на ръба на проблемите,
пресъздаваме своето щастие.
Сърцето ни – мъдро следва промените, ...
  741 
За да получиш – трябва да дадеш,
дори една обикновена дреха.
Желанието в шал да заплетеш
и с всеки бод да стягаш до успеха!
За да си някой – трябват ти криле, ...
  575 
Не можем винаги да бъдем силни,
протягаме ръка към слабостта,
изгубваме се в нейните лавини,
и в болката затрупва ни снега.
Съдбата ни не иска да останем, ...
  691 
Нощта е тъмна и зловеща. Луната, пристъпва над своите владения, сякаш казва на хората, че това е за последен път.
Всеки, се сгушва на някое закътано място с най-скъпата си вещ в ръце и шепне нещо, може би страхувайки се да не я загуби. Сред тишината отеква и първия изстрел. Макар, че няма дом, който ...
  753 
Безреемие и истина,
това е бъдещата ни съдба.
Като роман с усещане за минало,
в което всеки вече е забравил
своя монолог... ...
  780 
Замира тишината бавно в здрача
от тропотът на конските копита.
И спира умореният си кон ездачът
да вдиша светлината на звездите,
да отпочине сред тъгата на саваната, ...
  715  14 
Морето има много брегове,
вълни на времената ги отмиват.
Животът има своето небе,
където и съдбите ни се сливат.
Денят умира с грохот на вълна, ...
  810  15 
Ч.Р.Д.
на Люси
Денят не спираше да се усмихва,
пак облаците скачаха игриво,
когато се роди, светът притихна ...
  772  10 
За Бога няма шанс и съвпадения,
и в раждане, любов, съдба…
Късметът ни е избор от решения,
а щастието – нашите слова….
* * * * ...
  896  14 
На Вера, Габи, Надя и Мая Лазарова
Душите на добрите хора светят
в тунелите на нашата съдба.
Като далечен фар през вековете
от приказка за другата земя. ...
  888 
И плачат над нас небесата търсейки чиста и светла душа, а ние се смеем тук от Земята кой се е върнал да каже това?....
Не търсим вече смисъла в живота. След раждането учат ни това… Не казват, че богатство е сърцето, а как да купим къща, вещ, кола…
И плачат над нас небесата, а ние грешим и сме горди ...
  671 
Никой няма по два живота,
всеки миг, всеки час или дата
ни завърта така колелото,
че да помни навеки душата!
Единствен живот ни е даден ...
  672 
Тъжен дъжд и пак вали,
плаче по стъклата.
Ех, капризно време, ти,
в теб е суетата.
Боже, честно ми кажи, ...
  702 
Животът казват, може би е чудо,
със времето все вярваме в това,
дали пък ни остана нещо друго,
освен надежда за добрите чудеса?
Годините пътеките затварят ...
  1549 
Довижадне Любов, не казвам сбогом,
в сърцето ти аз просто ще заспя.
В живота ми ще си променяш формата,
в душата ще крещиш от самота...
Довиждане Любов, дочакай времето, ...
  846 
Научих се да си спомням доброто,
за злото не искам да мисля дори,
да търся, да моля, да виждам живота
и в малката капка роса призори!
Научих се всичко красиво да пазя. ...
  824  10 
Една снежинка плахо ме помоли
на моя кичур просто да заспи.
Усмихнах се, след дълъг полет
на моите коси се разтопи...
Мигът замръзна, скътал сняг в косите ми - ...
  1153 
Дали сме скитници в една вселена
с поредна спирка - малката Земя,
дали душата за любов е преродена
без своя пламък - сродната душа?...
Дали пред Бога всички коленичим ...
  878 
Не ме търси при утринта омайна,
в сърцето ти съм, затова мълчи.
И няма на света една случайна
любов. Раздяла също, но горчи...
Вятърът готов е за игри, ...
  890 
Израснахме с тези песни и
хората, които ги изпълняваха!
Поклон!
Един живот си имаше усмивка
и тя шейсет и четири години пя, ...
  1985  19 
Животът има свое разписание
и крeхка магистрала от нива.
Дали понякога на спирка зрялост
за смисъла претърсваме света?
Съдбата ни се ражда сред безсилие, ...
  900 
На времето във вечните покои,
в приятелството - парка от цветя,
едно дете на майка си се моли
да бъде вечно детството в света…
Животът като вятъра отлита ...
  749 
В живота има всякакви поверия,
но нека вярваме за миг в едно.
Напук на всички мрачни суеверия
да сторим за деня едно добро!
Напук на всички мрачни провокации, ...
  1466  17 
На времето далеч сред времената
успешно се записах за гастрол,
да търся на доброто семената,
сред хората да нямам ореол.
Арената - корида със съдбата, ...
  799 
Когато в тишината плахо капе
сълзицата на утринна роса,
когато дъжд почука по стъклата
на остъкления балкон с ръка,
когато утрото е някъде наблизо, ...
  948  16 
Аз не искам времето мъгливо
да ме влюбва в свойта тишина…
Искам всичко да е някак живо,
а защо ли днес не е така?...
И защо ли хората унили ...
  1085  12 
Не си отива никой от сърцето ми
прашинка от любов щом е посял.
Всеки спомен и хубави мигове
са за мен като златен Граал!
В олтара на душата са събрани ...
  689 
Propuestas
: ??:??