25 mar 2020, 10:08

Преди да спре сърцето 

  Poesía » De amor, Filosófica
396 5 3

От думи не разбира този свят.

От чувства и от болката човешка.

Броят се по гробовете, цветята.

И колко са запалените свещи.

А никой не измисля гласове,

или да нарисува тишина.

И глупости, че не боли сърце!

Боли! Щом те изплаквам със сълза...

Аз нощем съчинявам си планети, 

(сънувайки кошмарите по мъжки.) 

Луната я привиквам. Да ми свети. 

И няколко звезди над къщи... 

Тогава всички думи са поверия. 

И този свят проклет ще разбере, 

че моята любов ще ме намери

преди наистина сърцето ми да спре... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??