Преди да спре сърцето
От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове,
или да нарисува тишина.
И глупости, че не боли сърце!
Боли! Щом те изплаквам със сълза...
Аз нощем съчинявам си планети,
(сънувайки кошмарите по мъжки.)
Луната я привиквам. Да ми свети.
И няколко звезди над къщи...
Тогава всички думи са поверия.
И този свят проклет ще разбере,
че моята любов ще ме намери
преди наистина сърцето ми да спре...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
