Mar 25, 2020, 10:08 AM

Преди да спре сърцето 

  Poetry » Love, Phylosophy
409 5 3

От думи не разбира този свят.

От чувства и от болката човешка.

Броят се по гробовете, цветята.

И колко са запалените свещи.

А никой не измисля гласове,

или да нарисува тишина.

И глупости, че не боли сърце!

Боли! Щом те изплаквам със сълза...

Аз нощем съчинявам си планети, 

(сънувайки кошмарите по мъжки.) 

Луната я привиквам. Да ми свети. 

И няколко звезди над къщи... 

Тогава всички думи са поверия. 

И този свят проклет ще разбере, 

че моята любов ще ме намери

преди наистина сърцето ми да спре... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??