Преди да спре сърцето
От думи не разбира този свят.
От чувства и от болката човешка.
Броят се по гробовете, цветята.
И колко са запалените свещи.
А никой не измисля гласове,
или да нарисува тишина.
И глупости, че не боли сърце!
Боли! Щом те изплаквам със сълза...
Аз нощем съчинявам си планети,
(сънувайки кошмарите по мъжки.)
Луната я привиквам. Да ми свети.
И няколко звезди над къщи...
Тогава всички думи са поверия.
И този свят проклет ще разбере,
че моята любов ще ме намери
преди наистина сърцето ми да спре...
Стихопат.
Danny Diester
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
