За миг си представих,че няма да те има,
но белегът в душата ми още личи...
Измина вече цяла година.
Сърцето белязано след тебе гори...
В отломъка на старата хартия,
в чиито гънки скривах страховете си,
сълзите мои тихо ще попия
и плахо ще се приютя в ръцете ти...
Пред мене изборът застава
да ме боли или да ти се доверя...
Съдбата пари,грешки не прощава...
Да плача тихомълком и да разбера...
Не бива.И вече няма време.
Живот си върви.
За мен остава едно ръждиво бреме,
онзи тежък белег и тялото в сълзИ.
Ще ме оставиш още ненаситна,
със сетната ми жажда във дъжда,
ще се измъчвам,капка кръв ще сипя
в изстрадалата плачеща душа...
А сенките единствено без свян ще ме прикриват,
ще стенат за поредното ми престъпление,
следи след мен завинаги в нощта изтриват
aплодисменти за греховното ми представление!...
Да ти се доверя?Дано не съжалявам,
ако преди това умра,
за теб отново аз ще страдам,
преди да ти се доверя...
...преди да ти се доверя...
***Vampire_Blood_Kiss***
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
Прекрасен стих!
Поздравче!